София филм фест за учащи/2009/

София филм фест за учащи
/2009/
или когато нещо наистина може да промени частица от живота ти...


"Новият проект, който се организира от София Филм Фест и Домът на киното в партньорство със Столичната община, Националния филмов център и Европа Синемас, и се нарича „София Филм Фест за учащи" стартира на 12 октомври.


София Филм Фест за учaщи има амбицията да отговори на очакванията и интереса към киното на младите хора у нас. Провокацията са създаването на целогодишна програма за младите хора е интересът към филмите в програмата на София Филм Фест и на есенния фестивал Киномания."

Ако има нещо или някой, който ме научи повече за филмово изкуство, то това беше именно този фест. Безплатен, той ти дава шанса да обогатиш себе си с истинско кино. Досега не бях гледала много филми от различни народности, така че трябва да призная, че пред мен се откри един цял нов свят...
Програмата по дни и часове включва:

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008)
България-Германия-Унгария-Словения, режисьор Стефан Командарев
12 октомври, 18.30 ч. / 15 октомври, 10.00 ч.

„Завръщане” (2006) Испания, режисьор Педро Алмодовар
19 октомври, 18.30 ч. / 22 октомври, 10.00 ч.

„Срещу стената” (2004) Германия-Турция, режисьор Фатих Акин
26 октомври, 17.00 ч. / 29 октомври, 10.00 ч.

„Дзифт” (2008) България, режисьор Явор Гърдев
2 ноември, 18.30 ч. / 5 ноември, 10.00 ч.

„Сбогом, Ленин” (2003) Германия, режисьор Волфганг Бекер
9 ноември, 18.30 ч. / 12 ноември, 10.00 ч.

„Снимки в Палермо” (2008) Великобритания-Германия, режисьор Вим Вендерс
16 ноември, 17.00 ч. / 19 ноември, 10.00 ч.

„Когато порасна, ще стана Кенгуру” (2004) Сърбия и Черна гора, режисьор Радивое Андрич
23 ноември, 17.00 ч. / 26 ноември, 10.00 ч.

„Санса” (2003) Франция, режисьор Зигфид
30 ноември, 17.00 ч. / 3 декември, 10.00 ч.

„Георги и пеперудите” (2004) България, режисьор Андрей Паунов
7 декември - 18.30 ч. / 10 декември - 10.00 ч.

„Били Елиът” (2000) Великобритания-Франция, режисьор Стивън Долдри
14 декември, 18.30 ч. / 17 декември, 10.00 ч.

„Шивачки” (2007) България, режисьор Людмил Тодоров
21 декември, 18.30 ч.

„Невероятната съдба на Амели Пулен” (2001) Франция-Германия,
режисьор Жан-Пиер Жьоне
28 декември, 18.30 ч.


1.

Трябва да призная, че най-много ми хареса поне засега... /гледала съм до Били Елиът/ филмът "Срещу стената"...

Винаги съм вярвала, че както за филмите, така и за книгите е вярно следното правило...Много е важно как, кога и с в кво настроение си докато се запознаваш с новото за теб нещо. Да не говорим, че в пряка връзка са и мястото и времето и въобще абсолютно всяко малко нещо, което може да повлияе по някакъв начин на това дали филмът ще ти хареса или няма...
Когато се замисля повече мога да кажа причини защо ми хареса толкова, но не мога да бъда сигурна защо сред всички други реших той да бъде моя номер 1. Явно филмът напълно е съвпаднал с моментно настроение или просто е бил нов и едновременно възприемчив за мен, незная... Но самата борбеност за разрушаване на стереотипите. Поуката, че когато държиш нещо затворено в клетка и го освободиш изведнъж последствията са ужасни. Идеята, че колкото и пропаднал да е човек, винаги може да повдигне глава от блатото, в което е затънал, да подиша малко чист въздух и да стане нов човек...Гадната мисъл, че трябва да живеем тук и сега, защото по-късно можем да нямаме същите възможности, може да е вече късно да направим изборите, които сме имали докато сме били млади... Филмът докосна нещо в мен, някак ми изглеждаше много реален и логичен... Хареса ми.

2.

Малко е нечестно имайки в предвид, че не съм гледала последните три филма... но не издържах да напиша все още пресните си впечатления. Също трябва да призная, че е и малко нечестно спрямо българското кино, не че го пренебрегвам, но е достатъчно познато и близко, за да не бъде на първите места...
На второ място ми се подрежда "Снимки в Палермо"
. Един филм, който също ме впечатли, най-напред, защото беше направен страшно интересно, главният герой трябва да призная беше голям пич, а режисьорът много майсторски си беше свръшил работата. Трябва също да призная, че докато си говореше със "смъртта" и ми беше твърде странно, че са й сложили човешки черти, че виждаш ли и тя е самотна и прочие. Идеята беше малко странна, един нов поглед за смъртта, но цялостно филмът доста ми хареса. Мрачината му беше леко фантастична и едно временно достатъчно реална, за да й повярваш.




От всеки един филм, научих нещо, всеки един ми даде нещо...
~"Светът е голям и спасения дебне отвсякъде" с идеята, че никога не трябва да забравяш от къде си тръгнал и ако знаеш корените си, познаваш и себе си...Както и усещането за свобода, приятно, неангажиращо, вечно, ако сам го създадеш вътре в себе си...
~"Завръщане" ме удиви с великолепната игра на Пенелопе Крус, която много харесвам.С мисълта, колко силна трябва да бъде една майка, борбена, уникална, за да се справи в тежкия свят...
~"Дзифт" бях гледала и преди и някак не го оценях като за първи път, но трябва да призная, че много го харесвам. Не го вкючих и сред първите си места, незнам наречи го ... нещо познато, което не те е изненадало и затова. Но динамиката му ме поглъща всеки път щом го гледам. За български филм, евала...
~"Сбогом, Ленин!" един филм, за който съм сигурна, че щеше да е сред любимите ми ако бях в по-добро настроение докато го гледам, но това е друг въпрос. Това, което най-силно ме впечатли беше промяната. Огромната разлика между двата режима, която не съм видяла с очите си, а само съм чувала за нея... Някак успях да си представя много повече неща за онова време, беше ми страшно интересно. Мислех да го сложа на трето място, но... не ме улучи в настроение и третото място го пазя за някои от последните филми, които разбира се имат шанса и да избутат някой от първите два по-надолу...
~"Когато порасна, ще стана кенгуру" честно казано не ме впечатли особено... бях чувала, че е великия смешен филм, но когато го изгледах не почувствах, че ми е дал нещо. Беше ми весело да гледам какво си мисля тя и какво си мисли той, но... май с това се изчерпва всичко. Най-интересното е, че когато отидох на училище и го разказах на няколко от съучениците ми всички казаха, че звучи страшно хубаво... Явно проблемът е в мен-или мога да разказвам много добре или не мога да се забавлявам на глупави филми достатъчно добре, незная кое точно е ...
~"Санса"...хмм...Оле, как ме изплаши този филм. Лицата, хилядите лица, недоволни от живота... Мисля, че сънувах кошмари след като го гледах, а аз рядко сънувам кошмари заради филми, най-често ги сънувам просто така... Както и да е, филмът ми подейства адски побъркващо и натоварващо. И не си мислете, че има кървища или нещо такова.. Просто беше наистина плашещо. Ако искате да се уплашите го гледайте. Иначе главния пич ме кефеше, някъв не му пукаше въобще. Беше като Анди от Изкуплението Шоушенк, в кофти ситуация, но витаещ някъде другаде, някъде из рисунките си, някъде в главата си. Сякаш не принадлежи на този свят и свободата извира от него...
~"Георги и пеперудите" първоначално ме изнерви с това, че ми беше по-лесно да чета субсовете на английски, отколкото да го слушам на български, много по-лесно. След това ме възхити заради устрема и упоритостта на доктора да измисли нещо и да помогне на своите пациенти. Моментът, който най-силно ме впечатли беше в началото. Моментът с лужиците, как човекът, който слага храната поне час нарежда всяка лъжичка, за щото абсолютно всеки там си има лъжица и той знае коя, чия е. Някак си беше уникално.

New York, I love you!

Киномания
Това е като ребус...игра на филми чрез картинки...С приятели от класа ми, успяхме да разкрием филмите вътре...
Пробвай и ти като гледаш картинката по-горе и познаваш кои филми са заложени вътре.
Първата картинка изразява филма- "Мълчанието на агнетата".




Опитай първо сам...
Пофледни шарената картинка хоре.Филмите са разделени...:)




Ето и нашите отговори:
След това е "Дух над водата".
Следват:
"Две димящи дула"
"Шоколад"
"Широко затворени очи"
"Търсенето на Немо"
"Топло"
"Аз пея под дъжда"
"Бразилия"
"Адвокат на дявола"
"Пилето"
"Американски прелести"
"Полет над кукувичето гнездо"
"Дракула"
"Коса"
"Куче в чекмедже"
"Такси"
"Париж, щата Тексас"
"Блясъкът на чистия ум"
"Дънди крокодила"
"Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът"
"Маргарит и Маргарита"
"Записки под възглавката"
"Английският пациент"
"Светецът"
"Седем"
"Рей"
"Трейнспотинг"
"Списъкът на Шиндлер"
Това си е само наша класация и примерни отоговори. Ако някой има по-добри ще се радвам да ги сподели;)

Нещо наистина интересно...
от Киномания


За мен беше удоволствие да гледам този филм, съвсем нов/2009/ с наистина добър актьорски състав и уникален по своему. Всъщност той представлява сбор от филмчета на различни режисьори, всяко напълно различно, но всички заедно сякаш се допълват. И утвърждават темата за големия град и човека-самотник сред толкова хора. С други думи казано за мен филмът носи посланието, че в голям град като Ню Йорк можеш да станеш свидетел на всичко, наистина на всичко...
Духовити филмчета, които ще ви накарат да се усмихнете, да се натъжите, да се засмеете или да ви стане мило...

Tim Burton's Voodoo girl

Tim Burton's Voodoo girl


Her skin is white cloth,
and she's all sewn apart
and she has many colored pins
sticking out of her heart.
She has many different zombies
who are deeply in her trance.
She even has a zombie
who was originally from France.

But she knows she has a curse on her,
a curse she cannot win.
For if someone gets
too close to her,
the pins stick farther in.

Едуард де Боно

Напоследък съм хвърлила око на Едуард де Боно... Много ми е интересно да прочета някои от книгите му и мисля на панаира на книгите да го изпълня като си взема някои от тях...

Според Едуард де Боно

1. Разликата между творческото нешаблонно мислене и лудостта (шизофрения) е контрола и управлението на този процес.

2. Разликата между шаблонното и нешаблонното мислене е в това, че при шаблонното логиката УПРАВЛЯВА разума а при нешаблонното тя го ОБСЛУЖВА (СЛУЖИ му).
Това е първото ми намерение...
Ще пиша какво е било усещането след като я прочета:)

За щастието...

"Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот.

Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота,
въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования."

I know it's over...

Странно усещане
Ще си останем приятели, нали?
Преводът на първата книга, която издадоха след като аз я рецензирах. Честно казано, не съм сигурна дали трябва да се радвам. Книгата страшно ми хареса, когато я четох, но сякаш на английски звучеше напълно различно. За пъри път ми се случва да преведат книгата след като съм я чела на английски, толкова е странно, че имам чувството, че тов е съвсем друга книга. Да не говоря колко детски звучи, отколкото когато я четях на английки. Тогава звучеше сякаш стил Американски пай, сега звучи в стил 13-годишно пиклювци, които се чудят какво да оправят, но главният герой разбира се се оказва различен. Всъщност като се замисля, именно с това е пълен света ни... Вече от съвсем малки само секс е единственото, което ги вълнува. Дето се вика тялото им още не се е оформило, а темата вече ги вълнува лудо и нека ги вълнува няма лошо, но правят бе. Отгоре на това сексуалната им култура е нулева и затова след това имало аборти в България. Как няма да има като се пускат теми от сорта на дали ако си хакнат два аспирина отдолу това би ги предпазило от бременност и тн. Щуротии. Незнам колко болно трябва да ти е съзнанието, за да го измислиш това и най-вече за да му вярваш. Затова трябва да има такива книги, хубави книги. Книги, в които открито да се говори за секс, открито да се вижда какво става ако избързате или ако не се предпазите като хората. Да се вижда риска и болката, защото я има. Защото сексът е върховно удоволствие и върховна отговорност...
I know it's over...



Четейки, преживяваш нещата заедно с героите. Те ти стават страшно близки и започваш да обмисляш техния проблем. Започваш да се поставяш на тяхно място и да се объркваш от тяхната безизходица. След първата част, в която буквално си ги заобичал, втората част те кара да копнееш заедно с тях, да се надяваш заедно с тях и да мислиш какво ще стане нататък сякаш умът не ти дава реален изход от положението им.
~Книгата те държи в напрежение, защото не предполагаш как ще се развият нещата нататък. Затова и те изненадва постоянно като показва все истини около нашия тинейджърски свят. Някак всички неща, взаимоотношенията между хората, между половете, нещата за купоните, родителите, секса...всичко ми се вижда страшно достоверно.
~Книгата е написана от гледната точка на момчето, страшно интересно е да виждаш мъжката гледна точка върху нещата. Виждаш колко по-рационални са от нас момичетата, които действаме напълно емоционално. Но без значение дали си момиче или момче би се поставил на мястото на героите.

Мечтата...

- Това е невъзможно! - казала Причината.

- Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
- И все пак, опитай... - прошепнала тихо Мечтата...

Love is...

Имаше едни такива дъвки... Love is... със същите картинки...Обожавах ги:) толкова са мили...Love is... - Какво е Любовта?

Love is... when all you've got is soul! ~ . ~ Любов е... когато всичко което имаш е душата!

Love is... the most precious thing, you can find to give. ~ . ~ Любовта е... най-скъпоценната вещ, която можеш да дадеш.

Love is... earth moving! ~ . ~ Любовта е... това което движи земята.

Love is... x-presing your affection. ~ . ~ Любовта е... да изразяваш своите чувства.

Love is... turning the other cheek. willingly. ~ . ~ Любовта е... готовността да подадеш и другата буза.

Love is... giving her a break. ~ . ~ Любовта е... да й даваш почивка.

Love is... great expectations. ~ . ~ Любовта е... големи надежди.

Love is... what shapes the world. ~ . ~ Любовта е... това което придава формана света.

Love is... his comforting arm around you. ~ . ~ Любовта е...успокояващата му ръка до теб.

Love is... when you won't leave her bedside. ~ . ~ Любовта е... когато не я оставяш сама в болницата.

Love is... when it's Valentine's every day. ~ . ~ Любовта е... когато "Свети Валентин" е всеки ден.

Love is... making a key decision together. ~ . ~ Любовта е... да вземате заедно важните решения.

Love is... not scrolling through his numbers when you find his cell phone. ~ . ~ Любовта е... да не проверяваш номерата, когато намериш мобилния му телефон.

Love is... what bring you to life. ~ . ~ Любовта е... това, което те кара да живееш.

Love is... when life is richer for knowing you. ~ . ~ Любовта е... когато животът ви става по-богат след като се срещнете.

Love is... always special. ~ . ~ Любовта е... винаги специална!

Септември!

Снимка на септември...

Мисъл на Септември...
"Животът не се ръководи от волята и намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждащи се клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая, утринното небе, особеният, обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени, стих от забравена поема, която отново прочиташ, фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш-това са нещата, от които зависи животът ни..."
Портретът на Дориан Грей
Оскар Уайлд

Времето...

Уау, толкова отдавна не съм писала тук... това трябва да се поправи,но когато нямаш достатъчно време за нищо, това ти е почти невъзможно.
Тик-так-тик-так...Е не спира, мамка му. И знам, че не че някога въобще ще спре, просто... колкото по-голям ставаш толкова по-малко време имаш, а сякаш толкова повече неща искаш и имаш да свършиш. Иска ми се...да можех да владея времето...

Август!

Мисъл на Август
"Много отдавна съм научил едно нещо: щом кучето ти глътне стрихнин и вземе да мре, грабвай брадвата и го отнасяй на дръвника. Изчакваш поредния гърч и в същия момент му отсичаш опашката. Ако отровата не си е свършила работата, кучето ти може и да оздравее. Сътресението от болката може да противодейства на отровата. Но без това сътресение неминуемо умира"
"На изток от рая"
Стайнбек

Снимка на Август

Аризонска мечта

Axel Blackmar: What do you think?
Grace Stalker: About what?
Axel Blackmar: About us kind of belonging together?
Grace Stalker: What about this lamp? You think Paul will like this lamp?
Axel Blackmar: Yea, he'll-he'll love it. What do you think?
Grace Stalker: I think two wrong don't make a right.
Axel Blackmar: Meaning what?
Grace Stalker: Meaning us: two wrongs.
Axel Blackmar: What if we're not? What if we're two rights and everybody else is wrong?
Grace Stalker: Either way we're gonna be screwed, Axel.

Силата на думите...

Не бъдете груби! Наранявате хора! Не е нужно да познавате някого, за да бъдете мили с него!!!!

„Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, зеленият път е толкова дълъг.”

Смъртта застига всеки рано или късно. Неканената гостенка се промъква и хладнокръвно поразява жертвите си. Но какво е животът без смъртта. Не е ли смъртта най-нормалната функция на живота, неговия най-нормален завършек. Хиляди хора по света умират точно в тази една минута. Всеки умира, въпросът е кога, въпросът е как. И колко дълъг ще е неговия зелен път. Зеленият път, когато човек вече надушва смъртта, когато усеща, че тя е наблизо и го дебне, и му остава само... да чака.

Зеленият път-дълъг и мъчителен, защото страх, болка, ужас, спомени, любов, омраза, всичко се примесва в съзнанието му и го побърква. Кара го да полудее, да се покае, да стане по-добър, да бъде по-лош, да бъде подъл,да бъде свиреп, да бъде смирен. Зеленият път, по който всеки минава рано или късно.

Пол Еджкоум е главен надзирател в затвора, от който никой не излиза. Затвор, в който жестоки престъпници чакат своя ред да се сбогуват с живота си. Всеки ден Пол вижда смъртта, той я предизвиква, здрависва се с нея и я гледа в очите. Пол е обръгнал за своите срещи със смъртта, той знае с какви изроди си има работа и не се съмнява в справедливостта на занаята си. Докато в затвора не идва Джон Кофи. Огромен исполин, който е обвинен в убийството на две малки дечица. Великан, който се страхува от тъмното нощем... странник, който променя всичко в стария затвор.

Знаете ли, странно е колко хора по света им се иска да са гении, да имат особенна дарба, да бъдат уникални във всяко едно отношение. А не осъзнават какви щастливци са точно, защото са нормални хора. Защото таланта,дарбата- те са бреме, с което трудно някой би могъл да се справи. Особенно в света, в който живеем. Сега си представете, че имате дарба. Страхотна дарба. Как бихте живели с нея в това общество, което изритва различните и смазва, това което не разбира...?Как?

По принцип не съм някакъв фен на Стивън Кинг. Чела съм няколко негови книги и все още не ме е впечатлил твърде много... Но тази книга, тя ми се струва на светлинни години от другите му. В нея има мисъл, в нея има чудеса, в нея има история и авторът прекрасно те води през цялото време, разкривайки я пред очите ти. По книгата е създаден и филм. Филмът е страхотен. Рядко по книга се създава филм, който да е толкова близък до нея и толкова добре направен. Той плътно следва съдържанието на книгата. Но книгата, както и може да предполагате, е по-голямо удоволствие. По-обширна, по-пълна, по-цяла, по-истинска... Знам, че книжката вече остаря, но това е творбата, с която бих запомнила Кинг. Книга, която ти бърка отвътре, разчувства те и те кара да се замислиш наистина за много неща. Не я изпускайте...

Това е една история за доброто и злото, една история за нас хората и за нашето общество. За собствената ни жестокост и за страха от непредсказуемото.За това как всеки един ден от нашия живот рушим, унищожаваме това, което не бихме могли да създадем... За света, който сме изградили. Един жесток свят, в който доброто просто няма място и няма как да оцелее. И как тогава да се опитваме да бъдем по-добри?

Прекрасно нежна песен...

а така ми напомня за някое детско филмче, мисля че Lady and the tramp...ще проуча това :)Frank Sinatra е просто супер :) нямам думи, бях забравила песента

Нелогичното...

Нелогичното е на мода... Хората му се наслаждават. На тях не им трябва логическо обеснение за нищо. Та защо наистина? Та те самите също са ирационални. Действат различно и не може да предвидиш реакцията им. Как може да са така наивни, за да вярват на нещо несъществуващо, чиято неистинност нескопосано е прикрита. Би трябвало писателят да ти създава един свят, нелогичен спрямо нашия, но истински сам за себе си. Свят, който има свои собствени закони, които властват. Но с ужас четеш и виждаш как писателят изгражда закони, а след това ги нарушава, за да вмъкне следващия измислен момент. Пришито, закърпено и станало хит...
Това са днешните хитове. Няма нищи гениално в тях, само знаят как да манипулират хората и тяхната ирационална същност, която безспорно се подава на настроението.

Както казва Оскар Уайлд:
"Животът не се ръководи от волята и намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждащи се клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая, утринното небе, особеният, обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени, стих от забравена поема, която отново прочиташ, фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш-това са нещата, от които зависи животът ни..."

Ние сме много по сантиментални и ирационални, отколкото предполагаме...

Канелено удоволствие...

Тези дни просто съм възхитена от...

аромата й, вкуса й...от вълшебството, наречено Канела:)

Ммм...това върховно блаженство...

Този сладостен аромат и познат вкус.

Направо те завладяват и понасят ума ти в безгрижните дни на детството.

Далече от този свят.

Една дума...

Канела.

Магия...

Това да разбъркаш кафето си с канелена пръчица и то в кафе-книжарница...

Неописуемо удоволствие.

Когато си представя топлата пяна на кафето с канелен вкус и потръпвам.

Уют

Топлота

Нежен вкус, в който се преплитат сладостта и лютия оттенък.

Не, не мога да й се наситя...

Наслаждавам се на канеленото удоволстие...

Юли!

Мисъл на юли...

"Самуел не можеше да разбере само едно: дали хората щяха наистина да бъдат щастливи, когато всичко това стане факт. Щастливи? Беше объркан. Нека първо стане, пък тогава ще видим какво е щастие.

Самуел си спомняше какво говореха за един братовчед на майка му в Ирландия, благородник, богат и красив, който въпреки това се застрелял върху копринения диван, седнал до най-хубавата жена в света, която го обичала. 'Ние сме способни на такъв апетит-казваше Самуел,-който и с торта от земята до небето не може да се задоволи.'"

"На изток от рая"

Стайнбек

Снимка на Юли

Вече и бълнувам на сън...подяволите. Разказват ми как говоря неща, които нямам никаква идея защо съм ги казала и какво съм сънувала...

Казала съм... "В какво се измерва душата"

явно на сън нищя мъдрости.

хехехех :)))

Пак звучи нещо в главата...този път е Guns

Кошмари...
Постоянно...

Не спирам. Всяка нощ сънувам нещо. Понякога страшно, друг път просто странно. Понякога толкова близко до действителснотта, че съм се научила да откривам малки разлики, колкото да разбера, че това не е истина. Понякога е толкова трудно съзнанието ми да се завърне тук, сякаш е в един друг, съвсем различен свят с други правила и не може да свикне на тези тук. Понякога имам чувството, че ще се побъркам тотално. Най-забавното е, че когато се събудя на сутринта ми коства много да се върна в този свят, но не помня много неща, само знам, че съм сънувала нещо и на другия ден си спомням всичко. Всяка една подробност от съня, дори какво съм казала и с кой съм била. И най-важното кога какво съм почувствала, защото сънят е чувства. Нищо друго. Само усещания по кората на мозъка.

Снощи сънувах, че има земетресение и, че всичко под мен се тресе, ама почти неусетно. Гадно, тънко, леко, но се тресе. Тогава си спомних какво ми е казвал тати за лампата. Погледнах я. Тя наистина се тресеше. "Земетресение"-помислих си и после осъзнах, че това не е нашата лампа, че аз навярно не съм във вкъщи, или въобще не съм в този свят...Загледа се още веднъж, тя наистина не беше нашата лампа. Казах си: "А, сън..." и се завъртях на другата страна и заспах... Не помня какво стана след това, сигурно утре ще си спомня, но все пак. Сега помня какво сънувах по-миналата вечер. Някакво странно животно. Огромен паяк, чиято глава стана като на куче о.О след това се превърна в куче и искаше да го взема при мен, да го гушна, да бъде мое куче. А аз мн искам да си имам куче, но факта, че до преди малко това куче беше паяк много ме притесняваше...

Хахахаха

Ако отида на психолог и му разказвам простутиите, които сънувам всяка нощ, вярвайте ми, ще полудее, сигурна съм :D

ммм обичам го този сайт... :)

пак ми е в ума в това...ааааааа

Оказа се, че мацката-авторката е адската симпатяга и мн ме радва. Рисува и тн...

а това е сайта ->

http://www.maggiestiefvater.com/

Страхотно се изкрефи и с нетърпение ще чакам втора част...

Сам цитираше на Грейс стихове на Рилке и моето любопитство не изпусна да провери за какво става въпрос. Не бях чувала никога за Рилке. Той е немски поет. Да, звучи странно, но е интересно...

ДИВ РОЗОВ ХРАСТ

Как извисен стои пред мрачината
в дъждовна вечер, чист и млад;
разперил клонки като дар в тъмата,
но и затворен като розов цвят;

с назрели пъпки, тук-таме разкрити,
покарали свободно и без ред:
една над друга вихрено извити,
възбудено напиращи отвред,

говори той на странника, преминал
оттам по пътя, в мисли углъбен:
О, виж ме как стоя, в покой застинал,
без дом, ала от всичко утолен.

1924____________________________________________
ЛЮБОВНА ПЕСЕН

О, как сега душата си да спра,
та твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна в небесата?
Бих искал да я скрия в пещера,
затулена сред местност непозната,
за да не тръпне в стихналия мрак,
когато в теб потръпва глъбината.
Но всичко ни раздвижва - теб и мен, -
и като лък, две струни хванал в плен,
извлича пак ЕДИН акорд чудесен.
Кой инструмент разпъва ни така?
И кой ли цигулар ни взе в ръка?
О, сладка песен.

1907
Райнер Мария Рилке

Shiver

Maggie Stiefvater

Последната книга, която свърших преди няколко дни и буквално разтресе света ми. Не съм фен на романтични истории. Струват ми се твърде лигави и превзети, но тази книга е различна. Тя е динамична и заглавието й е страшно точно. Тя е тръпка. Потръпваш при всяка глава. От напрежение какво ще се случи с вече близките ти герои, от лека превъзбуда, от вълнение. Авторката успява гениално да те води за ръка през един непознат измислен от самата нея свят на мистични създания-върколаците. Звучи детско, глуповато. Но е написано толкова сочно. Толкова истинско. Готов си да повярваш на всяка нейна дума и то без съмнение.

Когато свърших книгата, тъй като я прочетох адски бързо, направо не можех да повярвам, че съм я свършила. Героите ми бяха толкова близки, а и аз не правих нищо друго освен да я чета. Тя беше моята фикс идея тези дни. Дори в рисунките ми има вълци о.О Случвало ми се е и преди да прочета една книга и много време след това да не мога да се съвзема от нейния свят до такава степен се впечатлявам. Героите до такава степен са все още живи във въображението ми, че мозъкът ми не може да приеме, че книгата е свършила. Правя нещо странично и сякаш съзнанието ми чака да свърши действието само и само да продължи да чете, да се върне в този свят, на тези познати на сърчицето му герои. Сякаш съзнанието ти още иска да живее в него, иска да живее в книгата, но тя вече е свършила, вече светът й е мъртъв.

http://www.shiverilromanzo.it/

Музиката, която звучи в ушите ми тези дни...

Доста от Roxette

How do you do->

Sleeping in my car->

и малко от Alice Cooper--> Poison :)