София филм фест за учащи/2009/

София филм фест за учащи
/2009/
или когато нещо наистина може да промени частица от живота ти...


"Новият проект, който се организира от София Филм Фест и Домът на киното в партньорство със Столичната община, Националния филмов център и Европа Синемас, и се нарича „София Филм Фест за учащи" стартира на 12 октомври.


София Филм Фест за учaщи има амбицията да отговори на очакванията и интереса към киното на младите хора у нас. Провокацията са създаването на целогодишна програма за младите хора е интересът към филмите в програмата на София Филм Фест и на есенния фестивал Киномания."

Ако има нещо или някой, който ме научи повече за филмово изкуство, то това беше именно този фест. Безплатен, той ти дава шанса да обогатиш себе си с истинско кино. Досега не бях гледала много филми от различни народности, така че трябва да призная, че пред мен се откри един цял нов свят...
Програмата по дни и часове включва:

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008)
България-Германия-Унгария-Словения, режисьор Стефан Командарев
12 октомври, 18.30 ч. / 15 октомври, 10.00 ч.

„Завръщане” (2006) Испания, режисьор Педро Алмодовар
19 октомври, 18.30 ч. / 22 октомври, 10.00 ч.

„Срещу стената” (2004) Германия-Турция, режисьор Фатих Акин
26 октомври, 17.00 ч. / 29 октомври, 10.00 ч.

„Дзифт” (2008) България, режисьор Явор Гърдев
2 ноември, 18.30 ч. / 5 ноември, 10.00 ч.

„Сбогом, Ленин” (2003) Германия, режисьор Волфганг Бекер
9 ноември, 18.30 ч. / 12 ноември, 10.00 ч.

„Снимки в Палермо” (2008) Великобритания-Германия, режисьор Вим Вендерс
16 ноември, 17.00 ч. / 19 ноември, 10.00 ч.

„Когато порасна, ще стана Кенгуру” (2004) Сърбия и Черна гора, режисьор Радивое Андрич
23 ноември, 17.00 ч. / 26 ноември, 10.00 ч.

„Санса” (2003) Франция, режисьор Зигфид
30 ноември, 17.00 ч. / 3 декември, 10.00 ч.

„Георги и пеперудите” (2004) България, режисьор Андрей Паунов
7 декември - 18.30 ч. / 10 декември - 10.00 ч.

„Били Елиът” (2000) Великобритания-Франция, режисьор Стивън Долдри
14 декември, 18.30 ч. / 17 декември, 10.00 ч.

„Шивачки” (2007) България, режисьор Людмил Тодоров
21 декември, 18.30 ч.

„Невероятната съдба на Амели Пулен” (2001) Франция-Германия,
режисьор Жан-Пиер Жьоне
28 декември, 18.30 ч.


1.

Трябва да призная, че най-много ми хареса поне засега... /гледала съм до Били Елиът/ филмът "Срещу стената"...

Винаги съм вярвала, че както за филмите, така и за книгите е вярно следното правило...Много е важно как, кога и с в кво настроение си докато се запознаваш с новото за теб нещо. Да не говорим, че в пряка връзка са и мястото и времето и въобще абсолютно всяко малко нещо, което може да повлияе по някакъв начин на това дали филмът ще ти хареса или няма...
Когато се замисля повече мога да кажа причини защо ми хареса толкова, но не мога да бъда сигурна защо сред всички други реших той да бъде моя номер 1. Явно филмът напълно е съвпаднал с моментно настроение или просто е бил нов и едновременно възприемчив за мен, незная... Но самата борбеност за разрушаване на стереотипите. Поуката, че когато държиш нещо затворено в клетка и го освободиш изведнъж последствията са ужасни. Идеята, че колкото и пропаднал да е човек, винаги може да повдигне глава от блатото, в което е затънал, да подиша малко чист въздух и да стане нов човек...Гадната мисъл, че трябва да живеем тук и сега, защото по-късно можем да нямаме същите възможности, може да е вече късно да направим изборите, които сме имали докато сме били млади... Филмът докосна нещо в мен, някак ми изглеждаше много реален и логичен... Хареса ми.

2.

Малко е нечестно имайки в предвид, че не съм гледала последните три филма... но не издържах да напиша все още пресните си впечатления. Също трябва да призная, че е и малко нечестно спрямо българското кино, не че го пренебрегвам, но е достатъчно познато и близко, за да не бъде на първите места...
На второ място ми се подрежда "Снимки в Палермо"
. Един филм, който също ме впечатли, най-напред, защото беше направен страшно интересно, главният герой трябва да призная беше голям пич, а режисьорът много майсторски си беше свръшил работата. Трябва също да призная, че докато си говореше със "смъртта" и ми беше твърде странно, че са й сложили човешки черти, че виждаш ли и тя е самотна и прочие. Идеята беше малко странна, един нов поглед за смъртта, но цялостно филмът доста ми хареса. Мрачината му беше леко фантастична и едно временно достатъчно реална, за да й повярваш.




От всеки един филм, научих нещо, всеки един ми даде нещо...
~"Светът е голям и спасения дебне отвсякъде" с идеята, че никога не трябва да забравяш от къде си тръгнал и ако знаеш корените си, познаваш и себе си...Както и усещането за свобода, приятно, неангажиращо, вечно, ако сам го създадеш вътре в себе си...
~"Завръщане" ме удиви с великолепната игра на Пенелопе Крус, която много харесвам.С мисълта, колко силна трябва да бъде една майка, борбена, уникална, за да се справи в тежкия свят...
~"Дзифт" бях гледала и преди и някак не го оценях като за първи път, но трябва да призная, че много го харесвам. Не го вкючих и сред първите си места, незнам наречи го ... нещо познато, което не те е изненадало и затова. Но динамиката му ме поглъща всеки път щом го гледам. За български филм, евала...
~"Сбогом, Ленин!" един филм, за който съм сигурна, че щеше да е сред любимите ми ако бях в по-добро настроение докато го гледам, но това е друг въпрос. Това, което най-силно ме впечатли беше промяната. Огромната разлика между двата режима, която не съм видяла с очите си, а само съм чувала за нея... Някак успях да си представя много повече неща за онова време, беше ми страшно интересно. Мислех да го сложа на трето място, но... не ме улучи в настроение и третото място го пазя за някои от последните филми, които разбира се имат шанса и да избутат някой от първите два по-надолу...
~"Когато порасна, ще стана кенгуру" честно казано не ме впечатли особено... бях чувала, че е великия смешен филм, но когато го изгледах не почувствах, че ми е дал нещо. Беше ми весело да гледам какво си мисля тя и какво си мисли той, но... май с това се изчерпва всичко. Най-интересното е, че когато отидох на училище и го разказах на няколко от съучениците ми всички казаха, че звучи страшно хубаво... Явно проблемът е в мен-или мога да разказвам много добре или не мога да се забавлявам на глупави филми достатъчно добре, незная кое точно е ...
~"Санса"...хмм...Оле, как ме изплаши този филм. Лицата, хилядите лица, недоволни от живота... Мисля, че сънувах кошмари след като го гледах, а аз рядко сънувам кошмари заради филми, най-често ги сънувам просто така... Както и да е, филмът ми подейства адски побъркващо и натоварващо. И не си мислете, че има кървища или нещо такова.. Просто беше наистина плашещо. Ако искате да се уплашите го гледайте. Иначе главния пич ме кефеше, някъв не му пукаше въобще. Беше като Анди от Изкуплението Шоушенк, в кофти ситуация, но витаещ някъде другаде, някъде из рисунките си, някъде в главата си. Сякаш не принадлежи на този свят и свободата извира от него...
~"Георги и пеперудите" първоначално ме изнерви с това, че ми беше по-лесно да чета субсовете на английски, отколкото да го слушам на български, много по-лесно. След това ме възхити заради устрема и упоритостта на доктора да измисли нещо и да помогне на своите пациенти. Моментът, който най-силно ме впечатли беше в началото. Моментът с лужиците, как човекът, който слага храната поне час нарежда всяка лъжичка, за щото абсолютно всеки там си има лъжица и той знае коя, чия е. Някак си беше уникално.