ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

Дамянов

Приказка за това кой как обича...

Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича...

Друг пък смята, че може да прави каквото си иска, понеже сам той е обичан...

Трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича...

А четвърти – че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
Има други – чиято любов е едно безразличие.
Има трети – при тях любовта се превръща в обич накрая.
И четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта на ранена лъвица прилича и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот - който хвърля барутни товари над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер. Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети. Тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне. Като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

Има безумна любов – пеперуда над пламъка вечен. Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича...

Tim Burton's Voodoo girl

Tim Burton's Voodoo girl


Her skin is white cloth,
and she's all sewn apart
and she has many colored pins
sticking out of her heart.
She has many different zombies
who are deeply in her trance.
She even has a zombie
who was originally from France.

But she knows she has a curse on her,
a curse she cannot win.
For if someone gets
too close to her,
the pins stick farther in.

Сам цитираше на Грейс стихове на Рилке и моето любопитство не изпусна да провери за какво става въпрос. Не бях чувала никога за Рилке. Той е немски поет. Да, звучи странно, но е интересно...

ДИВ РОЗОВ ХРАСТ

Как извисен стои пред мрачината
в дъждовна вечер, чист и млад;
разперил клонки като дар в тъмата,
но и затворен като розов цвят;

с назрели пъпки, тук-таме разкрити,
покарали свободно и без ред:
една над друга вихрено извити,
възбудено напиращи отвред,

говори той на странника, преминал
оттам по пътя, в мисли углъбен:
О, виж ме как стоя, в покой застинал,
без дом, ала от всичко утолен.

1924____________________________________________
ЛЮБОВНА ПЕСЕН

О, как сега душата си да спра,
та твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна в небесата?
Бих искал да я скрия в пещера,
затулена сред местност непозната,
за да не тръпне в стихналия мрак,
когато в теб потръпва глъбината.
Но всичко ни раздвижва - теб и мен, -
и като лък, две струни хванал в плен,
извлича пак ЕДИН акорд чудесен.
Кой инструмент разпъва ни така?
И кой ли цигулар ни взе в ръка?
О, сладка песен.

1907
Райнер Мария Рилке