"Тръпка"

"Shiver" вече на български.Мисля, че ще пробие бързо и ще има невъобразим успех.Наистина на английски в страхотна.

Едуард де Боно

Напоследък съм хвърлила око на Едуард де Боно... Много ми е интересно да прочета някои от книгите му и мисля на панаира на книгите да го изпълня като си взема някои от тях...

Според Едуард де Боно

1. Разликата между творческото нешаблонно мислене и лудостта (шизофрения) е контрола и управлението на този процес.

2. Разликата между шаблонното и нешаблонното мислене е в това, че при шаблонното логиката УПРАВЛЯВА разума а при нешаблонното тя го ОБСЛУЖВА (СЛУЖИ му).
Това е първото ми намерение...
Ще пиша какво е било усещането след като я прочета:)

I know it's over...

Странно усещане
Ще си останем приятели, нали?
Преводът на първата книга, която издадоха след като аз я рецензирах. Честно казано, не съм сигурна дали трябва да се радвам. Книгата страшно ми хареса, когато я четох, но сякаш на английски звучеше напълно различно. За пъри път ми се случва да преведат книгата след като съм я чела на английски, толкова е странно, че имам чувството, че тов е съвсем друга книга. Да не говоря колко детски звучи, отколкото когато я четях на английки. Тогава звучеше сякаш стил Американски пай, сега звучи в стил 13-годишно пиклювци, които се чудят какво да оправят, но главният герой разбира се се оказва различен. Всъщност като се замисля, именно с това е пълен света ни... Вече от съвсем малки само секс е единственото, което ги вълнува. Дето се вика тялото им още не се е оформило, а темата вече ги вълнува лудо и нека ги вълнува няма лошо, но правят бе. Отгоре на това сексуалната им култура е нулева и затова след това имало аборти в България. Как няма да има като се пускат теми от сорта на дали ако си хакнат два аспирина отдолу това би ги предпазило от бременност и тн. Щуротии. Незнам колко болно трябва да ти е съзнанието, за да го измислиш това и най-вече за да му вярваш. Затова трябва да има такива книги, хубави книги. Книги, в които открито да се говори за секс, открито да се вижда какво става ако избързате или ако не се предпазите като хората. Да се вижда риска и болката, защото я има. Защото сексът е върховно удоволствие и върховна отговорност...
I know it's over...



Четейки, преживяваш нещата заедно с героите. Те ти стават страшно близки и започваш да обмисляш техния проблем. Започваш да се поставяш на тяхно място и да се объркваш от тяхната безизходица. След първата част, в която буквално си ги заобичал, втората част те кара да копнееш заедно с тях, да се надяваш заедно с тях и да мислиш какво ще стане нататък сякаш умът не ти дава реален изход от положението им.
~Книгата те държи в напрежение, защото не предполагаш как ще се развият нещата нататък. Затова и те изненадва постоянно като показва все истини около нашия тинейджърски свят. Някак всички неща, взаимоотношенията между хората, между половете, нещата за купоните, родителите, секса...всичко ми се вижда страшно достоверно.
~Книгата е написана от гледната точка на момчето, страшно интересно е да виждаш мъжката гледна точка върху нещата. Виждаш колко по-рационални са от нас момичетата, които действаме напълно емоционално. Но без значение дали си момиче или момче би се поставил на мястото на героите.

„Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, зеленият път е толкова дълъг.”

Смъртта застига всеки рано или късно. Неканената гостенка се промъква и хладнокръвно поразява жертвите си. Но какво е животът без смъртта. Не е ли смъртта най-нормалната функция на живота, неговия най-нормален завършек. Хиляди хора по света умират точно в тази една минута. Всеки умира, въпросът е кога, въпросът е как. И колко дълъг ще е неговия зелен път. Зеленият път, когато човек вече надушва смъртта, когато усеща, че тя е наблизо и го дебне, и му остава само... да чака.

Зеленият път-дълъг и мъчителен, защото страх, болка, ужас, спомени, любов, омраза, всичко се примесва в съзнанието му и го побърква. Кара го да полудее, да се покае, да стане по-добър, да бъде по-лош, да бъде подъл,да бъде свиреп, да бъде смирен. Зеленият път, по който всеки минава рано или късно.

Пол Еджкоум е главен надзирател в затвора, от който никой не излиза. Затвор, в който жестоки престъпници чакат своя ред да се сбогуват с живота си. Всеки ден Пол вижда смъртта, той я предизвиква, здрависва се с нея и я гледа в очите. Пол е обръгнал за своите срещи със смъртта, той знае с какви изроди си има работа и не се съмнява в справедливостта на занаята си. Докато в затвора не идва Джон Кофи. Огромен исполин, който е обвинен в убийството на две малки дечица. Великан, който се страхува от тъмното нощем... странник, който променя всичко в стария затвор.

Знаете ли, странно е колко хора по света им се иска да са гении, да имат особенна дарба, да бъдат уникални във всяко едно отношение. А не осъзнават какви щастливци са точно, защото са нормални хора. Защото таланта,дарбата- те са бреме, с което трудно някой би могъл да се справи. Особенно в света, в който живеем. Сега си представете, че имате дарба. Страхотна дарба. Как бихте живели с нея в това общество, което изритва различните и смазва, това което не разбира...?Как?

По принцип не съм някакъв фен на Стивън Кинг. Чела съм няколко негови книги и все още не ме е впечатлил твърде много... Но тази книга, тя ми се струва на светлинни години от другите му. В нея има мисъл, в нея има чудеса, в нея има история и авторът прекрасно те води през цялото време, разкривайки я пред очите ти. По книгата е създаден и филм. Филмът е страхотен. Рядко по книга се създава филм, който да е толкова близък до нея и толкова добре направен. Той плътно следва съдържанието на книгата. Но книгата, както и може да предполагате, е по-голямо удоволствие. По-обширна, по-пълна, по-цяла, по-истинска... Знам, че книжката вече остаря, но това е творбата, с която бих запомнила Кинг. Книга, която ти бърка отвътре, разчувства те и те кара да се замислиш наистина за много неща. Не я изпускайте...

Това е една история за доброто и злото, една история за нас хората и за нашето общество. За собствената ни жестокост и за страха от непредсказуемото.За това как всеки един ден от нашия живот рушим, унищожаваме това, което не бихме могли да създадем... За света, който сме изградили. Един жесток свят, в който доброто просто няма място и няма как да оцелее. И как тогава да се опитваме да бъдем по-добри?

Shiver

Maggie Stiefvater

Последната книга, която свърших преди няколко дни и буквално разтресе света ми. Не съм фен на романтични истории. Струват ми се твърде лигави и превзети, но тази книга е различна. Тя е динамична и заглавието й е страшно точно. Тя е тръпка. Потръпваш при всяка глава. От напрежение какво ще се случи с вече близките ти герои, от лека превъзбуда, от вълнение. Авторката успява гениално да те води за ръка през един непознат измислен от самата нея свят на мистични създания-върколаците. Звучи детско, глуповато. Но е написано толкова сочно. Толкова истинско. Готов си да повярваш на всяка нейна дума и то без съмнение.

Когато свърших книгата, тъй като я прочетох адски бързо, направо не можех да повярвам, че съм я свършила. Героите ми бяха толкова близки, а и аз не правих нищо друго освен да я чета. Тя беше моята фикс идея тези дни. Дори в рисунките ми има вълци о.О Случвало ми се е и преди да прочета една книга и много време след това да не мога да се съвзема от нейния свят до такава степен се впечатлявам. Героите до такава степен са все още живи във въображението ми, че мозъкът ми не може да приеме, че книгата е свършила. Правя нещо странично и сякаш съзнанието ми чака да свърши действието само и само да продължи да чете, да се върне в този свят, на тези познати на сърчицето му герои. Сякаш съзнанието ти още иска да живее в него, иска да живее в книгата, но тя вече е свършила, вече светът й е мъртъв.

http://www.shiverilromanzo.it/