BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »
Мисъл на дните...
"Любовта живее от детайла и действа като микроскоп"
Хосе Ортега-и-Гасет


четвъртък, 12 ноември 2009 г.

I know it's over...

Странно усещане
Ще си останем приятели, нали?
Преводът на първата книга, която издадоха след като аз я рецензирах. Честно казано, не съм сигурна дали трябва да се радвам. Книгата страшно ми хареса, когато я четох, но сякаш на английски звучеше напълно различно. За пъри път ми се случва да преведат книгата след като съм я чела на английски, толкова е странно, че имам чувството, че тов е съвсем друга книга. Да не говоря колко детски звучи, отколкото когато я четях на английки. Тогава звучеше сякаш стил Американски пай, сега звучи в стил 13-годишно пиклювци, които се чудят какво да оправят, но главният герой разбира се се оказва различен. Всъщност като се замисля, именно с това е пълен света ни... Вече от съвсем малки само секс е единственото, което ги вълнува. Дето се вика тялото им още не се е оформило, а темата вече ги вълнува лудо и нека ги вълнува няма лошо, но правят бе. Отгоре на това сексуалната им култура е нулева и затова след това имало аборти в България. Как няма да има като се пускат теми от сорта на дали ако си хакнат два аспирина отдолу това би ги предпазило от бременност и тн. Щуротии. Незнам колко болно трябва да ти е съзнанието, за да го измислиш това и най-вече за да му вярваш. Затова трябва да има такива книги, хубави книги. Книги, в които открито да се говори за секс, открито да се вижда какво става ако избързате или ако не се предпазите като хората. Да се вижда риска и болката, защото я има. Защото сексът е върховно удоволствие и върховна отговорност...
I know it's over...



Четейки, преживяваш нещата заедно с героите. Те ти стават страшно близки и започваш да обмисляш техния проблем. Започваш да се поставяш на тяхно място и да се объркваш от тяхната безизходица. След първата част, в която буквално си ги заобичал, втората част те кара да копнееш заедно с тях, да се надяваш заедно с тях и да мислиш какво ще стане нататък сякаш умът не ти дава реален изход от положението им.
~Книгата те държи в напрежение, защото не предполагаш как ще се развият нещата нататък. Затова и те изненадва постоянно като показва все истини около нашия тинейджърски свят. Някак всички неща, взаимоотношенията между хората, между половете, нещата за купоните, родителите, секса...всичко ми се вижда страшно достоверно.
~Книгата е написана от гледната точка на момчето, страшно интересно е да виждаш мъжката гледна точка върху нещата. Виждаш колко по-рационални са от нас момичетата, които действаме напълно емоционално. Но без значение дали си момиче или момче би се поставил на мястото на героите.