„Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, зеленият път е толкова дълъг.”

Смъртта застига всеки рано или късно. Неканената гостенка се промъква и хладнокръвно поразява жертвите си. Но какво е животът без смъртта. Не е ли смъртта най-нормалната функция на живота, неговия най-нормален завършек. Хиляди хора по света умират точно в тази една минута. Всеки умира, въпросът е кога, въпросът е как. И колко дълъг ще е неговия зелен път. Зеленият път, когато човек вече надушва смъртта, когато усеща, че тя е наблизо и го дебне, и му остава само... да чака.

Зеленият път-дълъг и мъчителен, защото страх, болка, ужас, спомени, любов, омраза, всичко се примесва в съзнанието му и го побърква. Кара го да полудее, да се покае, да стане по-добър, да бъде по-лош, да бъде подъл,да бъде свиреп, да бъде смирен. Зеленият път, по който всеки минава рано или късно.

Пол Еджкоум е главен надзирател в затвора, от който никой не излиза. Затвор, в който жестоки престъпници чакат своя ред да се сбогуват с живота си. Всеки ден Пол вижда смъртта, той я предизвиква, здрависва се с нея и я гледа в очите. Пол е обръгнал за своите срещи със смъртта, той знае с какви изроди си има работа и не се съмнява в справедливостта на занаята си. Докато в затвора не идва Джон Кофи. Огромен исполин, който е обвинен в убийството на две малки дечица. Великан, който се страхува от тъмното нощем... странник, който променя всичко в стария затвор.

Знаете ли, странно е колко хора по света им се иска да са гении, да имат особенна дарба, да бъдат уникални във всяко едно отношение. А не осъзнават какви щастливци са точно, защото са нормални хора. Защото таланта,дарбата- те са бреме, с което трудно някой би могъл да се справи. Особенно в света, в който живеем. Сега си представете, че имате дарба. Страхотна дарба. Как бихте живели с нея в това общество, което изритва различните и смазва, това което не разбира...?Как?

По принцип не съм някакъв фен на Стивън Кинг. Чела съм няколко негови книги и все още не ме е впечатлил твърде много... Но тази книга, тя ми се струва на светлинни години от другите му. В нея има мисъл, в нея има чудеса, в нея има история и авторът прекрасно те води през цялото време, разкривайки я пред очите ти. По книгата е създаден и филм. Филмът е страхотен. Рядко по книга се създава филм, който да е толкова близък до нея и толкова добре направен. Той плътно следва съдържанието на книгата. Но книгата, както и може да предполагате, е по-голямо удоволствие. По-обширна, по-пълна, по-цяла, по-истинска... Знам, че книжката вече остаря, но това е творбата, с която бих запомнила Кинг. Книга, която ти бърка отвътре, разчувства те и те кара да се замислиш наистина за много неща. Не я изпускайте...

Това е една история за доброто и злото, една история за нас хората и за нашето общество. За собствената ни жестокост и за страха от непредсказуемото.За това как всеки един ден от нашия живот рушим, унищожаваме това, което не бихме могли да създадем... За света, който сме изградили. Един жесток свят, в който доброто просто няма място и няма как да оцелее. И как тогава да се опитваме да бъдем по-добри?