Нелогичното...

Нелогичното е на мода... Хората му се наслаждават. На тях не им трябва логическо обеснение за нищо. Та защо наистина? Та те самите също са ирационални. Действат различно и не може да предвидиш реакцията им. Как може да са така наивни, за да вярват на нещо несъществуващо, чиято неистинност нескопосано е прикрита. Би трябвало писателят да ти създава един свят, нелогичен спрямо нашия, но истински сам за себе си. Свят, който има свои собствени закони, които властват. Но с ужас четеш и виждаш как писателят изгражда закони, а след това ги нарушава, за да вмъкне следващия измислен момент. Пришито, закърпено и станало хит...
Това са днешните хитове. Няма нищи гениално в тях, само знаят как да манипулират хората и тяхната ирационална същност, която безспорно се подава на настроението.

Както казва Оскар Уайлд:
"Животът не се ръководи от волята и намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждащи се клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая, утринното небе, особеният, обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени, стих от забравена поема, която отново прочиташ, фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш-това са нещата, от които зависи животът ни..."

Ние сме много по сантиментални и ирационални, отколкото предполагаме...