Кошмари...
Постоянно...

Не спирам. Всяка нощ сънувам нещо. Понякога страшно, друг път просто странно. Понякога толкова близко до действителснотта, че съм се научила да откривам малки разлики, колкото да разбера, че това не е истина. Понякога е толкова трудно съзнанието ми да се завърне тук, сякаш е в един друг, съвсем различен свят с други правила и не може да свикне на тези тук. Понякога имам чувството, че ще се побъркам тотално. Най-забавното е, че когато се събудя на сутринта ми коства много да се върна в този свят, но не помня много неща, само знам, че съм сънувала нещо и на другия ден си спомням всичко. Всяка една подробност от съня, дори какво съм казала и с кой съм била. И най-важното кога какво съм почувствала, защото сънят е чувства. Нищо друго. Само усещания по кората на мозъка.

Снощи сънувах, че има земетресение и, че всичко под мен се тресе, ама почти неусетно. Гадно, тънко, леко, но се тресе. Тогава си спомних какво ми е казвал тати за лампата. Погледнах я. Тя наистина се тресеше. "Земетресение"-помислих си и после осъзнах, че това не е нашата лампа, че аз навярно не съм във вкъщи, или въобще не съм в този свят...Загледа се още веднъж, тя наистина не беше нашата лампа. Казах си: "А, сън..." и се завъртях на другата страна и заспах... Не помня какво стана след това, сигурно утре ще си спомня, но все пак. Сега помня какво сънувах по-миналата вечер. Някакво странно животно. Огромен паяк, чиято глава стана като на куче о.О след това се превърна в куче и искаше да го взема при мен, да го гушна, да бъде мое куче. А аз мн искам да си имам куче, но факта, че до преди малко това куче беше паяк много ме притесняваше...

Хахахаха

Ако отида на психолог и му разказвам простутиите, които сънувам всяка нощ, вярвайте ми, ще полудее, сигурна съм :D