Приказка за това кой как обича...

Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича...

Друг пък смята, че може да прави каквото си иска, понеже сам той е обичан...

Трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича...

А четвърти – че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
Има други – чиято любов е едно безразличие.
Има трети – при тях любовта се превръща в обич накрая.
И четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта на ранена лъвица прилича и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот - който хвърля барутни товари над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер. Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети. Тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне. Като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

Има безумна любов – пеперуда над пламъка вечен. Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича...