Аризонска мечта

Axel Blackmar: What do you think?
Grace Stalker: About what?
Axel Blackmar: About us kind of belonging together?
Grace Stalker: What about this lamp? You think Paul will like this lamp?
Axel Blackmar: Yea, he'll-he'll love it. What do you think?
Grace Stalker: I think two wrong don't make a right.
Axel Blackmar: Meaning what?
Grace Stalker: Meaning us: two wrongs.
Axel Blackmar: What if we're not? What if we're two rights and everybody else is wrong?
Grace Stalker: Either way we're gonna be screwed, Axel.

Силата на думите...

Не бъдете груби! Наранявате хора! Не е нужно да познавате някого, за да бъдете мили с него!!!!

„Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, зеленият път е толкова дълъг.”

Смъртта застига всеки рано или късно. Неканената гостенка се промъква и хладнокръвно поразява жертвите си. Но какво е животът без смъртта. Не е ли смъртта най-нормалната функция на живота, неговия най-нормален завършек. Хиляди хора по света умират точно в тази една минута. Всеки умира, въпросът е кога, въпросът е как. И колко дълъг ще е неговия зелен път. Зеленият път, когато човек вече надушва смъртта, когато усеща, че тя е наблизо и го дебне, и му остава само... да чака.

Зеленият път-дълъг и мъчителен, защото страх, болка, ужас, спомени, любов, омраза, всичко се примесва в съзнанието му и го побърква. Кара го да полудее, да се покае, да стане по-добър, да бъде по-лош, да бъде подъл,да бъде свиреп, да бъде смирен. Зеленият път, по който всеки минава рано или късно.

Пол Еджкоум е главен надзирател в затвора, от който никой не излиза. Затвор, в който жестоки престъпници чакат своя ред да се сбогуват с живота си. Всеки ден Пол вижда смъртта, той я предизвиква, здрависва се с нея и я гледа в очите. Пол е обръгнал за своите срещи със смъртта, той знае с какви изроди си има работа и не се съмнява в справедливостта на занаята си. Докато в затвора не идва Джон Кофи. Огромен исполин, който е обвинен в убийството на две малки дечица. Великан, който се страхува от тъмното нощем... странник, който променя всичко в стария затвор.

Знаете ли, странно е колко хора по света им се иска да са гении, да имат особенна дарба, да бъдат уникални във всяко едно отношение. А не осъзнават какви щастливци са точно, защото са нормални хора. Защото таланта,дарбата- те са бреме, с което трудно някой би могъл да се справи. Особенно в света, в който живеем. Сега си представете, че имате дарба. Страхотна дарба. Как бихте живели с нея в това общество, което изритва различните и смазва, това което не разбира...?Как?

По принцип не съм някакъв фен на Стивън Кинг. Чела съм няколко негови книги и все още не ме е впечатлил твърде много... Но тази книга, тя ми се струва на светлинни години от другите му. В нея има мисъл, в нея има чудеса, в нея има история и авторът прекрасно те води през цялото време, разкривайки я пред очите ти. По книгата е създаден и филм. Филмът е страхотен. Рядко по книга се създава филм, който да е толкова близък до нея и толкова добре направен. Той плътно следва съдържанието на книгата. Но книгата, както и може да предполагате, е по-голямо удоволствие. По-обширна, по-пълна, по-цяла, по-истинска... Знам, че книжката вече остаря, но това е творбата, с която бих запомнила Кинг. Книга, която ти бърка отвътре, разчувства те и те кара да се замислиш наистина за много неща. Не я изпускайте...

Това е една история за доброто и злото, една история за нас хората и за нашето общество. За собствената ни жестокост и за страха от непредсказуемото.За това как всеки един ден от нашия живот рушим, унищожаваме това, което не бихме могли да създадем... За света, който сме изградили. Един жесток свят, в който доброто просто няма място и няма как да оцелее. И как тогава да се опитваме да бъдем по-добри?

Прекрасно нежна песен...

а така ми напомня за някое детско филмче, мисля че Lady and the tramp...ще проуча това :)Frank Sinatra е просто супер :) нямам думи, бях забравила песента

Нелогичното...

Нелогичното е на мода... Хората му се наслаждават. На тях не им трябва логическо обеснение за нищо. Та защо наистина? Та те самите също са ирационални. Действат различно и не може да предвидиш реакцията им. Как може да са така наивни, за да вярват на нещо несъществуващо, чиято неистинност нескопосано е прикрита. Би трябвало писателят да ти създава един свят, нелогичен спрямо нашия, но истински сам за себе си. Свят, който има свои собствени закони, които властват. Но с ужас четеш и виждаш как писателят изгражда закони, а след това ги нарушава, за да вмъкне следващия измислен момент. Пришито, закърпено и станало хит...
Това са днешните хитове. Няма нищи гениално в тях, само знаят как да манипулират хората и тяхната ирационална същност, която безспорно се подава на настроението.

Както казва Оскар Уайлд:
"Животът не се ръководи от волята и намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждащи се клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая, утринното небе, особеният, обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени, стих от забравена поема, която отново прочиташ, фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш-това са нещата, от които зависи животът ни..."

Ние сме много по сантиментални и ирационални, отколкото предполагаме...

Канелено удоволствие...

Тези дни просто съм възхитена от...

аромата й, вкуса й...от вълшебството, наречено Канела:)

Ммм...това върховно блаженство...

Този сладостен аромат и познат вкус.

Направо те завладяват и понасят ума ти в безгрижните дни на детството.

Далече от този свят.

Една дума...

Канела.

Магия...

Това да разбъркаш кафето си с канелена пръчица и то в кафе-книжарница...

Неописуемо удоволствие.

Когато си представя топлата пяна на кафето с канелен вкус и потръпвам.

Уют

Топлота

Нежен вкус, в който се преплитат сладостта и лютия оттенък.

Не, не мога да й се наситя...

Наслаждавам се на канеленото удоволстие...

Юли!

Мисъл на юли...

"Самуел не можеше да разбере само едно: дали хората щяха наистина да бъдат щастливи, когато всичко това стане факт. Щастливи? Беше объркан. Нека първо стане, пък тогава ще видим какво е щастие.

Самуел си спомняше какво говореха за един братовчед на майка му в Ирландия, благородник, богат и красив, който въпреки това се застрелял върху копринения диван, седнал до най-хубавата жена в света, която го обичала. 'Ние сме способни на такъв апетит-казваше Самуел,-който и с торта от земята до небето не може да се задоволи.'"

"На изток от рая"

Стайнбек

Снимка на Юли