Вече и бълнувам на сън...подяволите. Разказват ми как говоря неща, които нямам никаква идея защо съм ги казала и какво съм сънувала...

Казала съм... "В какво се измерва душата"

явно на сън нищя мъдрости.

хехехех :)))

Пак звучи нещо в главата...този път е Guns

Кошмари...
Постоянно...

Не спирам. Всяка нощ сънувам нещо. Понякога страшно, друг път просто странно. Понякога толкова близко до действителснотта, че съм се научила да откривам малки разлики, колкото да разбера, че това не е истина. Понякога е толкова трудно съзнанието ми да се завърне тук, сякаш е в един друг, съвсем различен свят с други правила и не може да свикне на тези тук. Понякога имам чувството, че ще се побъркам тотално. Най-забавното е, че когато се събудя на сутринта ми коства много да се върна в този свят, но не помня много неща, само знам, че съм сънувала нещо и на другия ден си спомням всичко. Всяка една подробност от съня, дори какво съм казала и с кой съм била. И най-важното кога какво съм почувствала, защото сънят е чувства. Нищо друго. Само усещания по кората на мозъка.

Снощи сънувах, че има земетресение и, че всичко под мен се тресе, ама почти неусетно. Гадно, тънко, леко, но се тресе. Тогава си спомних какво ми е казвал тати за лампата. Погледнах я. Тя наистина се тресеше. "Земетресение"-помислих си и после осъзнах, че това не е нашата лампа, че аз навярно не съм във вкъщи, или въобще не съм в този свят...Загледа се още веднъж, тя наистина не беше нашата лампа. Казах си: "А, сън..." и се завъртях на другата страна и заспах... Не помня какво стана след това, сигурно утре ще си спомня, но все пак. Сега помня какво сънувах по-миналата вечер. Някакво странно животно. Огромен паяк, чиято глава стана като на куче о.О след това се превърна в куче и искаше да го взема при мен, да го гушна, да бъде мое куче. А аз мн искам да си имам куче, но факта, че до преди малко това куче беше паяк много ме притесняваше...

Хахахаха

Ако отида на психолог и му разказвам простутиите, които сънувам всяка нощ, вярвайте ми, ще полудее, сигурна съм :D

ммм обичам го този сайт... :)

пак ми е в ума в това...ааааааа

Оказа се, че мацката-авторката е адската симпатяга и мн ме радва. Рисува и тн...

а това е сайта ->

http://www.maggiestiefvater.com/

Страхотно се изкрефи и с нетърпение ще чакам втора част...

Сам цитираше на Грейс стихове на Рилке и моето любопитство не изпусна да провери за какво става въпрос. Не бях чувала никога за Рилке. Той е немски поет. Да, звучи странно, но е интересно...

ДИВ РОЗОВ ХРАСТ

Как извисен стои пред мрачината
в дъждовна вечер, чист и млад;
разперил клонки като дар в тъмата,
но и затворен като розов цвят;

с назрели пъпки, тук-таме разкрити,
покарали свободно и без ред:
една над друга вихрено извити,
възбудено напиращи отвред,

говори той на странника, преминал
оттам по пътя, в мисли углъбен:
О, виж ме как стоя, в покой застинал,
без дом, ала от всичко утолен.

1924____________________________________________
ЛЮБОВНА ПЕСЕН

О, как сега душата си да спра,
та твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна в небесата?
Бих искал да я скрия в пещера,
затулена сред местност непозната,
за да не тръпне в стихналия мрак,
когато в теб потръпва глъбината.
Но всичко ни раздвижва - теб и мен, -
и като лък, две струни хванал в плен,
извлича пак ЕДИН акорд чудесен.
Кой инструмент разпъва ни така?
И кой ли цигулар ни взе в ръка?
О, сладка песен.

1907
Райнер Мария Рилке

Shiver

Maggie Stiefvater

Последната книга, която свърших преди няколко дни и буквално разтресе света ми. Не съм фен на романтични истории. Струват ми се твърде лигави и превзети, но тази книга е различна. Тя е динамична и заглавието й е страшно точно. Тя е тръпка. Потръпваш при всяка глава. От напрежение какво ще се случи с вече близките ти герои, от лека превъзбуда, от вълнение. Авторката успява гениално да те води за ръка през един непознат измислен от самата нея свят на мистични създания-върколаците. Звучи детско, глуповато. Но е написано толкова сочно. Толкова истинско. Готов си да повярваш на всяка нейна дума и то без съмнение.

Когато свърших книгата, тъй като я прочетох адски бързо, направо не можех да повярвам, че съм я свършила. Героите ми бяха толкова близки, а и аз не правих нищо друго освен да я чета. Тя беше моята фикс идея тези дни. Дори в рисунките ми има вълци о.О Случвало ми се е и преди да прочета една книга и много време след това да не мога да се съвзема от нейния свят до такава степен се впечатлявам. Героите до такава степен са все още живи във въображението ми, че мозъкът ми не може да приеме, че книгата е свършила. Правя нещо странично и сякаш съзнанието ми чака да свърши действието само и само да продължи да чете, да се върне в този свят, на тези познати на сърчицето му герои. Сякаш съзнанието ти още иска да живее в него, иска да живее в книгата, но тя вече е свършила, вече светът й е мъртъв.

http://www.shiverilromanzo.it/

Музиката, която звучи в ушите ми тези дни...

Доста от Roxette

How do you do->

Sleeping in my car->

и малко от Alice Cooper--> Poison :)