Women! What can you say? Who made 'em? God must have been a fuckin' genius.

"Women! What can you say? Who made 'em? God must have been a fuckin' genius. The hair... They say the hair is everything, you know. Have you ever buried your nose in a mountain of curls... just wanted to go to sleep forever? Or lips... and when they touched, yours were like... that first swallow of wine... after you just crossed the desert. Tits. Hoo-ah! Big ones, little ones, nipples staring right out at ya, like secret searchlights. Mmm. Legs. I don't care if they're Greek columns... or secondhand Steinways. What's between 'em... passport to heaven. I need a drink. Yes, Mr Sims, there's only two syllables in this whole wide world worth hearing: pussy. Hah! Are you listenin' to me, son? I'm givin' ya pearls here"
"Scent of a woman"

Scent of a woman

"No mistakes in the tango,
not like life.
It's simple. That's what makes
the tango so great.
If you make a mistake,
get all tangled up, just tango on."



Trask: Mr. Sims, you are a cover-up artist and you are a liar.
Slade: But not a snitch!
Trask: Excuse me?
Slade: No, I don't think I will. This is such a crock of shit.
Trask: Mr. Slade, you will watch your language. You are at the Baird School now, not a barracks. Mr. Sims, I will give you one final opportunity to speak up.
Slade: Mr. Sims doesn't want it. He doesn't need to labeled, "...still worthy of being a 'Baird Man.'" What the hell is that? What is your motto here? "Boys, inform on your classmates, save your hide. Anything short of that we're gonna burn you at the stake?" Well, gentlemen. When the shit hits the fan, some guys run and some guys stay. Here's Charlie--facing the fire, and there's George--hiding in big Daddy's pocket. And what are you doin'? You're gonna reward George, and destroy Charlie.
Trask: Are you finished, Mr. Slade?
Slade: No, I'm just gettin' warmed up. Now I don't know who went to this place--William Howard Taft, William Jennings Bryan, William Tell--whoever. Their spirit is dead; if they ever had one, it's gone. You're building a rat ship here. A vessel for sea going snitches. And if you think you're preparing these minnows, for manhood you better think again. Because I say you are killing the very spirit this institution proclaims it instills. What a sham! What kind of show you guys puttin' on here today? I mean, the only class in this act is sittin' next to me. And I say, this boy's soul is intact. It's non-negotiable. You know how I know? Because someone here--I'm not gonna say who--offered to buy it. Only Charlie here wasn't selling.
Trask: Sir, you are out of order!
Slade: Out of order, I'll show you out of order! You don't know what out of order is, Mr.Trask! I'd show you but I'm too old, I'm too tired, and I'm too fuckin' blind. If I were the man I was five years ago I'd take a flame-thrower to this place!! Out of order, who the hell do you think you're talking to? I've been around, you know? There was a time I could see. And I have seen, boys like these, younger than these, their arms torn out, their legs ripped off. But there is nothin' like the sight of an amputated spirit, there is no prosthetic for that. You think you're merely sending this splendid foot-soldier back home to Oregon with his tail between his legs, but I say that you are executing his soul! And why? Because he's not a Baird man. Baird men, you hurt this boy, you're going to be Baird Bums, the lot of ya. And Harry, Jimmy, Trent, wherever you are out there, fuck you too.
Trask: Stand down Mr. Slade!
Slade: I'm not finished! Now as I came in here, I heard those words...cradle of leadership. Well, when the bough breaks, the cradle will fall. And it has fallen here, it has fallen! Makers of men, creators of leaders, be careful what kind of leaders you're producing here. I don't know if Charlie's silence here today is right or wrong; I'm no judge or jury. But I can tell you this: he won't sell anybody out to buy his future! And that my friends is called integrity, that's called courage. Now that's the stuff leaders should be made of. (pause) Now I have come to the crossroads in my life. I always knew what the right path was. Without exception, I knew. But I never took it, you know why? It was too damn hard. Now here's Charlie; he's come to the crossroads. He has chosen a path, it's the right path. It's a path made of principle, that leads to character. Let him continue on his journey. You hold this boy's future in your hands, committee! It's a valuable future. Believe me! Don't destroy...protect it...embrace it. It's gonna make you proud some day...I promise you.

Февруари наближава, а аз съм далече от моето най-любимо същество и макар да нямам навика да правя така, да се разчувствам и да поставям глупави теми, но темата този месец е любов. защото годината е новичка, изпълнена с копнежи и мноого любов към всичко около нас.
И най-вече защото някой ми липсва...
Липсваш ми!

ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

Дамянов

Приказка за това кой как обича...

Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича...

Друг пък смята, че може да прави каквото си иска, понеже сам той е обичан...

Трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича...

А четвърти – че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
Има други – чиято любов е едно безразличие.
Има трети – при тях любовта се превръща в обич накрая.
И четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта на ранена лъвица прилича и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот - който хвърля барутни товари над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер. Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети. Тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне. Като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

Има безумна любов – пеперуда над пламъка вечен. Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича...